Високи облаци, CH Долна граница над 6000 м. |
Вид |
Описание |
Перести(Cirrus),(Ci) |
Няма наличие на валеж. Много често се наблюдава явлението хало. Това са най-високите облаци от тези на високия етаж,
затова сутрин те се осветяват най-рано преди изгрев слънце и започват да тъмнеят най-късно след залез слънце.
Те са с влакнеста структура най-често нежни, бели, без сенки, понякога с копринен блясък. |
Пересто-купести (Cirrocumulus — Cc) |
Няма наличие на валеж. Те се състоят от дребни бели кълбести образувания, пухчета без сиви оттенъци,
разположени на групи или редове.
В Cc може да се наблюдава явлението хало.
|
Пересто-слоести (Cirrostratus — Cs) |
Тънка беловата пелена с нишковидна или еднообразна структура.
През нея лесно се очертават контурите на слънцето и луната. Тези облаци са придружени обикновено с оптическо явление хало.
Пелената може да закрива изцяло или отчасти небето. |
|
Средни облаци, CM
Долната им граница лежи над 2000 м. и под 6000 м. |
Вид |
Описание |
Висококупести облаци (Altocumulus — Ac) |
Ac представляват слоеве или редове от пластини или банки, най-често
с бял цвят, но често и със затъмнени части (сиви). Тъй като Ас се състоят от водни капки или снежинки,
те не дават явлението хало. Характерни явления за тях са седефени венци около небесните светила
с преобладаване на розови и зеленикави оттенъци на краищата на облаците, когато те преминават
близо край слънцето и луната. Това явление е характерно и се нарича "иризация".
Валежи като правило от Ас не падат.
|
Високoслоести (Altostratus — As) |
Влакнеста еднообразна или леко набраздена покривка, преимуществено със сив или синеват
цвят. Може да покрива изцяло или отчасти небето. През по-тънките As слънцето и луната се виждат
като през матирано стъкло. Често As може да се вплътнят прогресивно, да надвиснат над основата
и да се преварнат в Ns(слоесто-дъждовни). As не дава хало. |
|
Ниски облаци, CL Основите на облаците са разположени под 2000 м.
и могат да започват понякога от земята. |
Вид |
Описание |
Слоесто-купести (Stratocumulus-Sc) |
Педставляват слой от елементи със структурна форма и са с крупен мащаб, големината им надминава
десетократния видим размер на слънцето. По принцип няма валеж, но е възможен незначителен по крайбрежието и над хълмовете.
Вазможно е вплътняване,
скриващо слънцето и луната. Когато Sc е тънък светилата все пак са видими.
|
Слоести (Stratus — St) |
Това е облачен слой обикновено сив с достатъчно еднообразна основа. Има възможност от St да
падне ръмеж, кристалчета от лед и зърнест сняг. Когато слънцето е видимо през него, контурите му са ясно различими.
St не дава явлението хало.
|
Слоесто-дъждовни (Nimbostratus — Ns) |
Еднороден безформен слой с тъмносив цвят, а лете със синкав оттенък.
Валежът,който пада от този облак, е непрекъснат и равномерен. |
|
Облаци с вертикално развитие |
Вид |
Описание |
Купести (Cumulus — Cu) |
Представляват отделни плътни облачни маси с добре очертани
краища. Те се развиват вертикално във вид на кули или заоблени хълмове. Върховете им най-често са
набъбнали и имат вид на цветно зеле. Cu се състоят от много дребни капчици и
като правило не дават валеж и само в редки случаи от тях могат да паднат отделни капки.
|
Купесто-дъждовни (Cumulonimbus — Cb) |
Облачни маси, представляващи мощни възвишения във вид на кули,
връхните части на които имат влакнеста структура.
Cb обикновенно се свързват с проливен дъжд и град.
|
|
|