В началото на юни в Европа доминиращата атмосферна структура е стационарен антициклон в северната част на континента. Съответно полярната фронтална зона се развива по антициклонална дъга плъзгаща се успоредно на Атлантическото крайбрежие, заобикаляща Скандинавския полуостров от север и след това спускаща се към вътрешността на Русия. Средиземноморието попада в южната периферия на антициклона и това неизбежно определя преобладаващ поток с източна компонента през Балканския полуостров. По южната дъга на антициклона се навиват в контра посока от запад на изток циклонални образувания с произход в Атлантическия океан, формирани в състемата на полярния термичен фронт. Циклонът Тракия се промушва от Атлантика към Западното Средиземноморие през Франция на 1 юни (Виж Фиг. 1). От 2 до 5 юни, по описания по-горе механизъм, циклонът Тракия се придвижва бавно на изток през Централното Средиземноморие, като оставя много валежи по пътя си. На 5 юни той се позиционира вече в Гърция и определя времето в България. Комбинацията от югоизточен поток в средната тропосфера в циркулационната система на циклона Тракия и североизточен поток в близост до земята в системата на Скандинавския антициклон е силно хранителна за формирането на солидни мезомащабни конвективни системи в района на България. Почти безпогрешно се предсказва, че такива системи се генерират в Рило-Родопската област, която е най-мащабното релефно образование, което на всичко отгоре попада в зоната на най-голяма бароклинност на циклона Тракия. Тези мезомащабни конвективни системи комбинират ефектите както на наредено вертикално издигане на влажен въздух с произход от Егейско море и резултат от естествената конвергенция в циркулационната система на циклона Тракия така и на хаотично формираните по релефа локални конвективни структури от летен тип. Съответно в България те се формират най-вече в Рило-Родопската област и се придвижват от югоизток на запад-северозапад (Виж Фиг. 2). Обикновено при такава ситуация валежите са обилни на северните, североизточните и източните склонове и подножия на планините. На 5 срещу 6 юни обилни валежи има съответно по северните дялове и подножието на Родопите към Горнотракийската низина, Източния дял на Рила, североизточните склонове и севроизточното подножие на Витоша и севрните склонове и подножието на Западна Стара планина (Виж Фиг. 4). В дъното на Горнотракийската низина на запад от Пловдив има регистрирани валежни количества над 100 мм за около 12-15 часа и има наводнения. Тези обилни валежи се формират при изцеждането на облачните системи по пътя им на запад при преодоляване на планинския пояс Родопи-Рила-Ихтиманска Средна гора-Същинска Средна гора. Почти няма промяна в структурата на полето на валежите на 6 юни с тази разлика, че валежните количества са по-малки (Виж. Фиг. 5). Гръмотевична дейност има главно в ядрото на циклона Тракия в южна Централна България (Виж. Фиг. 3).
Фигура 1: Анимация на поле на геопотенциал на 500 hPa (с цвят) и приземно налягане (бял контур)
от 1 до 7 юни 2007 (анализ в 0 h на всяка дата).
Фигура 2: Анимация на EUMETSATIR снимки от 18h05.06.2007 до 06h 07.06.2007 (интервал 3h).

Фигура 3: Гръмотевична дейност на 5 юни (ляво) и на 6 юни (дясно).
Фигура 4: Количество валеж на 5 срещу 6 юни.
Фигура 5: Количество валеж на 6 срещу 7 юни.