|
Какво
е Северноатлантическа осцилация?
Северноатлантическата
осцилация (North Atlantic
Oscillation, NAO)
е явление, свързано с променливостта
на температурите, валежите и честотата
на бурно време в Европа през зимния
сезон. Когато индексът NAO
е ‘положителен’, западните ветрове са
по-силни и по-устойчиви и зимата в Северна
Европа е по-топла и по-влажна от обичайното,
а в Южна Европа – по-студена и по-суха.
Когато индексът NAO е
‘отрицателен’, западните ветрове са
по-слаби и по-слабо устойчиви и зимата
в Северна Европа е по-студена и по-суха
от обичайното, а в Южна Европа – по-топла
и по-влажна.
Една
от най-простите дефиниции на индекса
NAO е, че това е разликата
в атмосферното налягане на морско ниво,
през зимата, между Азорските острови и
Исландия.
Някои
подробности от методиката на прогнозата
на индекса NAO
Целта
на този метод за статистическа прогноза
е да се използва относително бавната
изменчивост и инертност на водите в
Атлантическия океан и да се направи
опит за прогноза на атмосферната
циркулация. Предполага се, че океанът
има значително влияние върху прилежащата
атмосфера. В научната литература има
публикувани доказателства за съществуването
на такава връзка.
Прогнозата
е базирана на сравнителен анализ на
полето на температурата на повърхностните
води в Северен Атлантически океан през
месец май и средното състояние на
атмосферата от декември до февруари
през следващия зимен сезон. Така на
базата на наблюдаваното поле на
температурата на повърхностните води
в Северен Атлантик се прави прогноза
на индекса NAO през
настъпващия зимен сезон.
Направена
е оценка на надеждността на прогнозата
и е установено, че тя е смислено висока.
За съжаление връзката между повърхностната температура на водата в Севррния Атлантически океан
и атмосферното явление Северноатлантическа осцилация не е
достатъчно голяма, за да се надяваме на
много надеждна прогноза. Все пак е
установено, че с този метод прогнозата
на знака на индекса NAO е
успешна за две от всеки три зими.
|
